Кризата със заложници в Лима (Японското посолство)

Началото

Кризата започва на 17-ти декември 1996-та година в столицата на Перу, Лима. Четиринадесет члена на Революционерско Движение на Тупак Амару взимат стотици
високопоставени заложници, които по това време са на парти в официалната резиденция на японският посланник в Перу, Моришиша Аоки.

Изненадващата атака и превземане на резиденцията е една от най-големите операции на движението в неговата петнадесет годишна история. Терористите взривяват дупка в градината на иначе охраняваната от 300 тежко въоръжени полицаи и гардове резиденция.
Самата резиденция буквално можела да бъде оприличена с крепост. Японското правителство било инвестирало във високи и подсилени стени, бронирани стъкла и
врати, решетки на прозорците. Терористите разполагали вече с една добре защитена "база" и множество заложници.

Терористите представят изискванията си

В дните след атаката, перуанският червен кръст действа, като посредник между правителството и терористите. Сред заложниците са високопоставени лица, като - министърът на отбраната Максимо Ривера, шефът на анти-терористичните сили, бъдещият президент на Перу, Алехандро Толедо и Хавиер Диез Кансесо, перуански конгресмен. Японските заложници са 24 включително майката и по-малкият брат на президента Фухимори. Водачът на терористичното движение е индентифициран, като 43 годишния Ниестор Сепра. До развоя на кризата всички освен 72-ма заложника са пуснати.

Терористите правят серия изисквания:

- Освобождаване на 465 техни съратници от затворите в Перу.
- Преразглеждане на правителствените реформи за неолиберален свободен пазар
- Протестират върху чуждата помощ от Япония за Перу. Като довод изтъквали, че тя помага на малка част от обществото.
- Също се противопоставят срещу жестоките и нечовешки условия в затворите в Перу.

На базата на сведения дадени от освободени заложници, властите изграждат ясна представа за ситуацията. Похитителите са въоръжени до зъби. Стаите са минирани, както и покрива. Терористите също имат противотанкови оръжия и чанти с експлозиви, които могат да задействат във всеки един момент. В комбинация с укрепената
си позиция, то една евентуална атака на резиденцията би била лудост...

Преговорите

В търсене на мирно решение Фухимори назначава група, която да води преговори. Фухимори дори говори с Фидел Кастро, създавайки впечатление за пред медиите,
че се работи по план за пускането на терористите към Куба. На 17-ти януари обаче преговорите се провалят.
В началото на февруари отряд тежко въоръжени перуански войници доближават църквата на посолството. Те провокират бунтовниците, които от своя страна произвеждат няколко откоса. Обстановката остава същата...
Фухиморо на няколко пъти се среща с Хашимото. Двата лидера обявяват, че са стигнали до съгласие относно това как да се справят със заложническата криза. Така и не дават повече детайли относно плановете си...

Военното решение

През февруари перуанският вестник Ла Република съобщава за таен правителствен план. Този план обуславял спасяването на заложниците чрез военна намеса. Във военната операция според слуховете, щяли да участват и американските специални части. На 17 февруари по страниците на Ню Йорк Таймс можело да се прочете - "Участието на Америка в атаката е жизнено важно. Според плана, щурмът ще бъде осъществен от перуански и американски командоси".
Терористите по това време спират всякакви разговори с правителството. Причина за това са подозренията им. Подозрения базирани на чути звуци под пода на резиденцията, както и мисълта, че полицията копае тунели под тях за евентуална атака. Полицията от своя страна наистна копае тунели, като същевременно се опитват да прикрият звука от копаенето чрез висока музика и танкови маневри на близките улици.

Операция Chavin de Huantar

Подготовката

В подготовката на атаката, един от заложниците (перуанският флотски адмирал Luis Giampietri (по-късно избран за вице президент)) бива снабден с миниатюрен микрофон. Самата случка с предаването на микрофона заслужава да бъде спомената. От самото начало Giampietri започва да имитира лудост. Говори си сам и то главно несвързани неща. Терористите се хващат на номера и не му обръщат много внимание. Така той успява да се изолира от време на време и осъзнавайки, че резиденцията се подслушва предава важна информация. По Коледа на заложниците се носят подаръци. На "лудия" Giampietri подаравят кръст, на който да се моли. Разбира се в кръста били вградили микрофон... Също така му са дадени криптирани инструкции. Той трябва да предопреди заложниците 10 минути преди атаката да започне. Част от инструкциите са - заложниците да стоят колкото се може по-далеч от терористите.
През изминалите дни на заложниците са доставени дрехи. Разбира се и това било с цел. Дрехите са в цветове, с които похитените лесно се различават от терористите.
Друг положителен фактор са множеството камери и микрофони вкарани в резиденцията чрез храните, водата и другите неща, които били носени на заложниците. Така командосите имали множество "очи" и "уши" в иначе непробиваемата крепост.
Водача на бунтовниците също без да иска спомага на командосите. Чувайки отново странни шумове под земята, той решава да премести заложниците на втория етаж.
По-късно Фухимори разкрива, че в покрайнините на Лима бил създаден реален модел 1 към 1 на превзетата резиденция. Там военните тренирали всички възможни ситуации при един евентуален щурм.



Атаката на специалните части

На 22-ри април 1997 година, повече от 4 месеца след началото на обсадата, отряд от 140 перуански командоса, започва атаката на резиденцията. Операция Chavin de Huantar влиза в действие.
Проехтяват три експолозии почти едновременно в три различни стаи на пърия етаж.
Първата експлозия удря средната част на стая, където по това време терористите играели футбол. От взрива 3-ма терористи загиват на място. От получилата се дупка 30 командоса нахлуват бързо, с цел да спрат и унищожат оцелелите терористи.
По това време техните другари(20 командоса) атакуват предната част на резиденцията. Целта е да се проникне в сградата, да се презвемат позициите на терористите и с първата група да се съберат в стая, която води със стълби към втория етаж. Втора вълна командоси от предните позиции поставя стълби на иначе високите стени на сградата. При щурма на предните позиции, 2 жени терористи са елиминирани. Трети отряд от координирата атака успява чрез прокопаните тунели да влезне в задния двор на резиденцията. Използвайки сложените вече стълби тяхната мисия е следната - да се качат на втория етаж, да взривят една бронирана врата през, която да изведат заложниците и също така да взривят 2 дупки в покрива от където да унищожат останалите терористи. Последното действие било едно от най-важните, тъй като ако не били елиминирани навреме терористите то те можели да открият огън по заложниците.
В края на щурма четиринадесетте похитители са елиминирани. 71 заложници са спасени (само един загива и то от сърдечен удар по път за местната болница). Загубите на командосите се равняват на двама войника.
Според някои източници, след края на щурма 2-ма от терористите са все още живи (жена и мъж) но и двамата са заведени и екзекутирани в задната част на резиденцията.
Същите тези източници твърдят, че лично Фухимори дал заповед да не се оставят живи терористи.



Истината излиза наяве

Покрай грандиозния успех, много от показанията и изказванията на заложниците остават без внимание. Изказвания, които твърдят, че някои от терористите са екзекутирани дори след като са се предали. Тайните обаче, както знаем не могат да бъдат пазени вечно. През 2002-ра година телата на терористите са ексхумирани и изледвани. Резултатите са следните - 8 от тях застреляни във врата и то в беззащитна за тях позиция. При последвалия процес са обвинени 19 офицера. До присъди така и не се стига, защото "героите не трябва да бъдат третирани като престъпници".