Обсадата и щурма на Иранското посолство

Начало на кризата

Тридесети април 1980 година в 11:30 часа група от 6 човека наричащи се Демократично Революционерско Движение за Освобождение на Арабистан, превзема посолството на Иран в Лондон. Първоначално техните изисквания са автономия на регион богат на петрол намиращ се в южен Иран. По-късно променят изискванията си, като поставят условие да бъдат освободени 91 от техните другари, считани от Иран за политически затворници и държани в местни затвори. При атаката на посолството терористите вземат 26 заложника. През идните дни 5 от тях са освободени.
Преговарящите от полицията с всякакви средства опитват да успокоят терористите. Предоставят им храна и цигари, а на третия ден терористите дори правят изявление пред BBC. След като разбират, че изискванията им няма да бъдат изпълнени, терористите биват забавяни, като им се обещава, че чрез помоща на посланника на Йордания, те ще получат безопасен път за отстъпление.

На сцената се появяват SAS

На шестия ден от обсадата похитителите правят решаваща за развоя на събитията грешка. Застрелват пресаташето Аббас Левасани и хвърлят трупа му отвън. Заявяват, че ще убиват на всеки половин час по заложник. С това тяхно действие обстановката ескалира. Полицията предава положението на военните. Тогавашния министър председател на Великобритания Маргарет Тачър дава зелена светлина на армията. Специално звено за борба с тероризма към SAS трябва да осъществи спасителна мисия.
Хората от SAS обаче не са спали до сега, а са си написали домашното. През изминалите дни те успешно разработват план за нападение и събират информация за позициите на терористите, заложниците и съответно въоръжението им. При събиране на информацията ползват камери и микрофони, които били поставени в сградата от съседните сгради. Терористите разбира се така и не разбрали за това. При инсталирането на устройствата и приготвянето на атаката, минаващите наблизо самолети са инструктирани да летят ниско и то над посолството. На близките улици, започват "строителни работи", които също целят вдигане на шум.
Атаката започва в 19:23 на 5 май. 23 минути след разстрела на Аббас Левасани проехтява взрив.



В същото време електричеството в цялата сграда бива спряно. SAS влизат в сградата на фона на паниката и хаоса. Спасителите влизат буквално от всякъде. Тактиката е проста но ефикасна - шокова граната, атака на помещението, прочистване от терористи и към следващото помещение. 5 от 6-те терористи са застреляни, 19 заложника биват спасени. 1 заложник е убит по време на атаката. След като щурмът завършва един от терористите опитва да избяга, като се представя за заложник. Държейки граната в ръката си той бива бързо индентифициран и разстрелян, преди да може да нанесе щети.

Последици

Операцията се счита за пълен успех и издига SAS в очите на целия свят.



Отрицателните мнения и действия обаче не остават настрана. Въпроса е, използвали ли са прекомерна сила войниците? Този въпрос е повдигнат, когато според очевидци двама от терористите хвърлят оръжията и се предават. Те дори размахват през прозореца парче бял плат(заснето и видяно също от милиони зрители по света). Това обаче не спира командосите да ги изправят до стената и разстрелят. Един от заложниците разказва:

"Хванаха двамата терориста, изправиха ги до стената и ги разстреляха. Те просто искаха да довършат историята. Това им беше работата. Разбира се, възможно е терористите да са имали нещо в джобовете си, но в ръцете си те не държаха оръжие."

В разследването след случилото се, войник от SAS казва, че единият терорист се насочил да вземе оръжие, а другият държал граната в ръката си. Дали са верни твърденията им само може да гадем. Факт е, че в труповете на някои от терористите били открити по 27 куршума.
Единственият похитител, който оцелява и бива съден(осъден до живот), дължи спасението си на медиите около Иранското посолство. Към края на атаката той се мъчи да избяга, войник от SAS пробва да го дръпне вътре в сградата (и може би да довърши работата) но, след като вижда, че цял свят го гледа той се отказва.

След атаката Маргарет Тачър и съпругът и Денис Тачър посещават войниците в казармата им. Един от войниците споделя какво му е казал Денис Тачър по време на срещата.

"Силно се беше ухилил и каза, ' Оставихте едно от копелетата живо. Провалихме се в това отношение' "

Заключение

Каквото и да се каже за завършек то няма да промени истината. А тя е, че през годините SAS наистина са се доказали. Случаи, като обсадата на Иранското посолство само засилват изказаните суперлативи и градят вярата в звеното.