Този път не мисля да пиша за световно известни операции или конфликти. Този път ще споделя с вас една история. История за човек може би вече забравен от повечето българи. А може би и никога не чуван от мнозина...
След изказване на думите - герои, патриотизъм... винаги прокрадваме образа на велики българи, като Васил Левски, Христо Ботев... Днес ще поговорим за един друг герой. Този герой се нарича Димитър Светозаров Списаревски.
Роден е през 1916г. на 19 юли в Добрич. Още като малък семейството му решава да се преместят. Самото напускане на Добрич се дължи на факта, че по това време градът се намира в румънска територия. Баща му не можел да търпи румънската окупация и повел семейството си към Лом, Белоградчик и София. Може би именно по това време малкият Димитър за първи път е разбрал какво е да бъдеш патриот...
В София той завършва Втора мъжка гимназия. Записва се в националния военен университет "Васил Левски". Скоро обаче е изключен и изпратен да служи в Ямбол. Не след дълго за добро държание е върнат в училището.
След обявен конкурс за летци Списаревски е сред първите кандидати. Випуска му бива пратен в Германия, където той завършва изтребителната школа Вернойхен. През 1943г той и още един български пилот са пратени край Ламанша за да усвояват тактиката на германските летци в бой.
Пътя към безсмъртието
През 1943г София е подложена на ожесточени бомбардировки от съюзническите ВВС. На 20 декември 1943г армада американски бомбардировачи "Б-24 Освободител" имат за цел да пуснат смъртоносния си товар върху София. Един от смелите български защитници е Димитър Списаревски. Той. със самолет Месершмит Ме-1096G02 и с другарите си летци трябва да пресрещнат и унищожат вражеските единици преди да стигнат София.
Защитниците са разделени на два изтребителни орляка 3/6 и 2/6. Целта е - докато орляк 3/6 (в който е причислен и Списаревски) завърже бой с противниковите изтребители, орляк 2/6 да нападне бомбардировачите.
Така се случва, че самолетът на Димитър Списаревски не стартира. Излита с резервна машина, макар и със закъснение. Боят вече тече. За него това е първият му въздушен бой. Първоначално успява да се измъкне от два американски изстребителя. Пред себе си съзира група противникови бомбардировачи. С чиста мисъл и без страх, не спирайки стрелбата той се врязва във водача на групата. Бомбардировачът е унищожен. Спасява се само опашният стрелец, защото е изхвърлен от ударната вълна.
Изтребителят на Българина пада над село Пасарел. Тялото му е открито сред разбития самолет.
За свалянето на четиримоторния бомбардировач му признават три въздушни победи. Посмъртно бива произведен в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.
Финални мисли
Сигурно сте забелязали как съм кръстил втората част от поста си. А сега замислете се до колко това е вярно? Защо българинът бавно но сигурно забравя за тези хора? Огледайте се около вас! Колко от вашите познати биха направили такава саможертва? Ако поне малко ви свива някъде в гърдите мога да бъда щастлив, че наистина тези герои няма да бъдат забравени...
