Началото
Кризата започва на 17-ти декември 1996-та година в столицата на Перу, Лима. Четиринадесет члена на Революционерско Движение на Тупак Амару взимат стотици
високопоставени заложници, които по това време са на парти в официалната резиденция на японският посланник в Перу, Моришиша Аоки.
Изненадващата атака и превземане на резиденцията е една от най-големите операции на движението в неговата петнадесет годишна история. Терористите взривяват дупка в градината на иначе охраняваната от 300 тежко въоръжени полицаи и гардове резиденция.
Самата резиденция буквално можела да бъде оприличена с крепост. Японското правителство било инвестирало във високи и подсилени стени, бронирани стъкла и
врати, решетки на прозорците. Терористите разполагали вече с една добре защитена "база" и множество заложници.
Терористите представят изискванията си
В дните след атаката, перуанският червен кръст действа, като посредник между правителството и терористите. Сред заложниците са високопоставени лица, като - министърът на отбраната Максимо Ривера, шефът на анти-терористичните сили, бъдещият президент на Перу, Алехандро Толедо и Хавиер Диез Кансесо, перуански конгресмен. Японските заложници са 24 включително майката и по-малкият брат на президента Фухимори. Водачът на терористичното движение е индентифициран, като 43 годишния Ниестор Сепра. До развоя на кризата всички освен 72-ма заложника са пуснати.
Терористите правят серия изисквания:
- Освобождаване на 465 техни съратници от затворите в Перу.
- Преразглеждане на правителствените реформи за неолиберален свободен пазар
- Протестират върху чуждата помощ от Япония за Перу. Като довод изтъквали, че тя помага на малка част от обществото.
- Също се противопоставят срещу жестоките и нечовешки условия в затворите в Перу.
На базата на сведения дадени от освободени заложници, властите изграждат ясна представа за ситуацията. Похитителите са въоръжени до зъби. Стаите са минирани, както и покрива. Терористите също имат противотанкови оръжия и чанти с експлозиви, които могат да задействат във всеки един момент. В комбинация с укрепената
си позиция, то една евентуална атака на резиденцията би била лудост...
Преговорите
В търсене на мирно решение Фухимори назначава група, която да води преговори. Фухимори дори говори с Фидел Кастро, създавайки впечатление за пред медиите,
че се работи по план за пускането на терористите към Куба. На 17-ти януари обаче преговорите се провалят.
В началото на февруари отряд тежко въоръжени перуански войници доближават църквата на посолството. Те провокират бунтовниците, които от своя страна произвеждат няколко откоса. Обстановката остава същата...
Фухиморо на няколко пъти се среща с Хашимото. Двата лидера обявяват, че са стигнали до съгласие относно това как да се справят със заложническата криза. Така и не дават повече детайли относно плановете си...
Военното решение
През февруари перуанският вестник Ла Република съобщава за таен правителствен план. Този план обуславял спасяването на заложниците чрез военна намеса. Във военната операция според слуховете, щяли да участват и американските специални части. На 17 февруари по страниците на Ню Йорк Таймс можело да се прочете - "Участието на Америка в атаката е жизнено важно. Според плана, щурмът ще бъде осъществен от перуански и американски командоси".
Терористите по това време спират всякакви разговори с правителството. Причина за това са подозренията им. Подозрения базирани на чути звуци под пода на резиденцията, както и мисълта, че полицията копае тунели под тях за евентуална атака. Полицията от своя страна наистна копае тунели, като същевременно се опитват да прикрият звука от копаенето чрез висока музика и танкови маневри на близките улици.
Операция Chavin de Huantar
Подготовката
В подготовката на атаката, един от заложниците (перуанският флотски адмирал Luis Giampietri (по-късно избран за вице президент)) бива снабден с миниатюрен микрофон. Самата случка с предаването на микрофона заслужава да бъде спомената. От самото начало Giampietri започва да имитира лудост. Говори си сам и то главно несвързани неща. Терористите се хващат на номера и не му обръщат много внимание. Така той успява да се изолира от време на време и осъзнавайки, че резиденцията се подслушва предава важна информация. По Коледа на заложниците се носят подаръци. На "лудия" Giampietri подаравят кръст, на който да се моли. Разбира се в кръста били вградили микрофон... Също така му са дадени криптирани инструкции. Той трябва да предопреди заложниците 10 минути преди атаката да започне. Част от инструкциите са - заложниците да стоят колкото се може по-далеч от терористите.
През изминалите дни на заложниците са доставени дрехи. Разбира се и това било с цел. Дрехите са в цветове, с които похитените лесно се различават от терористите.
Друг положителен фактор са множеството камери и микрофони вкарани в резиденцията чрез храните, водата и другите неща, които били носени на заложниците. Така командосите имали множество "очи" и "уши" в иначе непробиваемата крепост.
Водача на бунтовниците също без да иска спомага на командосите. Чувайки отново странни шумове под земята, той решава да премести заложниците на втория етаж.
По-късно Фухимори разкрива, че в покрайнините на Лима бил създаден реален модел 1 към 1 на превзетата резиденция. Там военните тренирали всички възможни ситуации при един евентуален щурм.
Атаката на специалните части
На 22-ри април 1997 година, повече от 4 месеца след началото на обсадата, отряд от 140 перуански командоса, започва атаката на резиденцията. Операция Chavin de Huantar влиза в действие.
Проехтяват три експолозии почти едновременно в три различни стаи на пърия етаж.
Първата експлозия удря средната част на стая, където по това време терористите играели футбол. От взрива 3-ма терористи загиват на място. От получилата се дупка 30 командоса нахлуват бързо, с цел да спрат и унищожат оцелелите терористи.
По това време техните другари(20 командоса) атакуват предната част на резиденцията. Целта е да се проникне в сградата, да се презвемат позициите на терористите и с първата група да се съберат в стая, която води със стълби към втория етаж. Втора вълна командоси от предните позиции поставя стълби на иначе високите стени на сградата. При щурма на предните позиции, 2 жени терористи са елиминирани. Трети отряд от координирата атака успява чрез прокопаните тунели да влезне в задния двор на резиденцията. Използвайки сложените вече стълби тяхната мисия е следната - да се качат на втория етаж, да взривят една бронирана врата през, която да изведат заложниците и също така да взривят 2 дупки в покрива от където да унищожат останалите терористи. Последното действие било едно от най-важните, тъй като ако не били елиминирани навреме терористите то те можели да открият огън по заложниците.
В края на щурма четиринадесетте похитители са елиминирани. 71 заложници са спасени (само един загива и то от сърдечен удар по път за местната болница). Загубите на командосите се равняват на двама войника.
Според някои източници, след края на щурма 2-ма от терористите са все още живи (жена и мъж) но и двамата са заведени и екзекутирани в задната част на резиденцията.
Същите тези източници твърдят, че лично Фухимори дал заповед да не се оставят живи терористи.
Истината излиза наяве
Покрай грандиозния успех, много от показанията и изказванията на заложниците остават без внимание. Изказвания, които твърдят, че някои от терористите са екзекутирани дори след като са се предали. Тайните обаче, както знаем не могат да бъдат пазени вечно. През 2002-ра година телата на терористите са ексхумирани и изледвани. Резултатите са следните - 8 от тях застреляни във врата и то в беззащитна за тях позиция. При последвалия процес са обвинени 19 офицера. До присъди така и не се стига, защото "героите не трябва да бъдат третирани като престъпници".
Показват се публикациите с етикет операции и мисии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет операции и мисии. Показване на всички публикации
петък, 15 август 2008 г.
вторник, 12 август 2008 г.
Обсадата и щурма на Иранското посолство
Начало на кризата
Тридесети април 1980 година в 11:30 часа група от 6 човека наричащи се Демократично Революционерско Движение за Освобождение на Арабистан, превзема посолството на Иран в Лондон. Първоначално техните изисквания са автономия на регион богат на петрол намиращ се в южен Иран. По-късно променят изискванията си, като поставят условие да бъдат освободени 91 от техните другари, считани от Иран за политически затворници и държани в местни затвори. При атаката на посолството терористите вземат 26 заложника. През идните дни 5 от тях са освободени.
Преговарящите от полицията с всякакви средства опитват да успокоят терористите. Предоставят им храна и цигари, а на третия ден терористите дори правят изявление пред BBC. След като разбират, че изискванията им няма да бъдат изпълнени, терористите биват забавяни, като им се обещава, че чрез помоща на посланника на Йордания, те ще получат безопасен път за отстъпление.
На сцената се появяват SAS
На шестия ден от обсадата похитителите правят решаваща за развоя на събитията грешка. Застрелват пресаташето Аббас Левасани и хвърлят трупа му отвън. Заявяват, че ще убиват на всеки половин час по заложник. С това тяхно действие обстановката ескалира. Полицията предава положението на военните. Тогавашния министър председател на Великобритания Маргарет Тачър дава зелена светлина на армията. Специално звено за борба с тероризма към SAS трябва да осъществи спасителна мисия.
Хората от SAS обаче не са спали до сега, а са си написали домашното. През изминалите дни те успешно разработват план за нападение и събират информация за позициите на терористите, заложниците и съответно въоръжението им. При събиране на информацията ползват камери и микрофони, които били поставени в сградата от съседните сгради. Терористите разбира се така и не разбрали за това. При инсталирането на устройствата и приготвянето на атаката, минаващите наблизо самолети са инструктирани да летят ниско и то над посолството. На близките улици, започват "строителни работи", които също целят вдигане на шум.
Атаката започва в 19:23 на 5 май. 23 минути след разстрела на Аббас Левасани проехтява взрив.
В същото време електричеството в цялата сграда бива спряно. SAS влизат в сградата на фона на паниката и хаоса. Спасителите влизат буквално от всякъде. Тактиката е проста но ефикасна - шокова граната, атака на помещението, прочистване от терористи и към следващото помещение. 5 от 6-те терористи са застреляни, 19 заложника биват спасени. 1 заложник е убит по време на атаката. След като щурмът завършва един от терористите опитва да избяга, като се представя за заложник. Държейки граната в ръката си той бива бързо индентифициран и разстрелян, преди да може да нанесе щети.
Последици
Операцията се счита за пълен успех и издига SAS в очите на целия свят.
Отрицателните мнения и действия обаче не остават настрана. Въпроса е, използвали ли са прекомерна сила войниците? Този въпрос е повдигнат, когато според очевидци двама от терористите хвърлят оръжията и се предават. Те дори размахват през прозореца парче бял плат(заснето и видяно също от милиони зрители по света). Това обаче не спира командосите да ги изправят до стената и разстрелят. Един от заложниците разказва:
"Хванаха двамата терориста, изправиха ги до стената и ги разстреляха. Те просто искаха да довършат историята. Това им беше работата. Разбира се, възможно е терористите да са имали нещо в джобовете си, но в ръцете си те не държаха оръжие."
В разследването след случилото се, войник от SAS казва, че единият терорист се насочил да вземе оръжие, а другият държал граната в ръката си. Дали са верни твърденията им само може да гадем. Факт е, че в труповете на някои от терористите били открити по 27 куршума.
Единственият похитител, който оцелява и бива съден(осъден до живот), дължи спасението си на медиите около Иранското посолство. Към края на атаката той се мъчи да избяга, войник от SAS пробва да го дръпне вътре в сградата (и може би да довърши работата) но, след като вижда, че цял свят го гледа той се отказва.
След атаката Маргарет Тачър и съпругът и Денис Тачър посещават войниците в казармата им. Един от войниците споделя какво му е казал Денис Тачър по време на срещата.
"Силно се беше ухилил и каза, ' Оставихте едно от копелетата живо. Провалихме се в това отношение' "
Заключение
Каквото и да се каже за завършек то няма да промени истината. А тя е, че през годините SAS наистина са се доказали. Случаи, като обсадата на Иранското посолство само засилват изказаните суперлативи и градят вярата в звеното.
Тридесети април 1980 година в 11:30 часа група от 6 човека наричащи се Демократично Революционерско Движение за Освобождение на Арабистан, превзема посолството на Иран в Лондон. Първоначално техните изисквания са автономия на регион богат на петрол намиращ се в южен Иран. По-късно променят изискванията си, като поставят условие да бъдат освободени 91 от техните другари, считани от Иран за политически затворници и държани в местни затвори. При атаката на посолството терористите вземат 26 заложника. През идните дни 5 от тях са освободени.
Преговарящите от полицията с всякакви средства опитват да успокоят терористите. Предоставят им храна и цигари, а на третия ден терористите дори правят изявление пред BBC. След като разбират, че изискванията им няма да бъдат изпълнени, терористите биват забавяни, като им се обещава, че чрез помоща на посланника на Йордания, те ще получат безопасен път за отстъпление.
На сцената се появяват SAS
На шестия ден от обсадата похитителите правят решаваща за развоя на събитията грешка. Застрелват пресаташето Аббас Левасани и хвърлят трупа му отвън. Заявяват, че ще убиват на всеки половин час по заложник. С това тяхно действие обстановката ескалира. Полицията предава положението на военните. Тогавашния министър председател на Великобритания Маргарет Тачър дава зелена светлина на армията. Специално звено за борба с тероризма към SAS трябва да осъществи спасителна мисия.
Хората от SAS обаче не са спали до сега, а са си написали домашното. През изминалите дни те успешно разработват план за нападение и събират информация за позициите на терористите, заложниците и съответно въоръжението им. При събиране на информацията ползват камери и микрофони, които били поставени в сградата от съседните сгради. Терористите разбира се така и не разбрали за това. При инсталирането на устройствата и приготвянето на атаката, минаващите наблизо самолети са инструктирани да летят ниско и то над посолството. На близките улици, започват "строителни работи", които също целят вдигане на шум.
Атаката започва в 19:23 на 5 май. 23 минути след разстрела на Аббас Левасани проехтява взрив.
В същото време електричеството в цялата сграда бива спряно. SAS влизат в сградата на фона на паниката и хаоса. Спасителите влизат буквално от всякъде. Тактиката е проста но ефикасна - шокова граната, атака на помещението, прочистване от терористи и към следващото помещение. 5 от 6-те терористи са застреляни, 19 заложника биват спасени. 1 заложник е убит по време на атаката. След като щурмът завършва един от терористите опитва да избяга, като се представя за заложник. Държейки граната в ръката си той бива бързо индентифициран и разстрелян, преди да може да нанесе щети.
Последици
Операцията се счита за пълен успех и издига SAS в очите на целия свят.
Отрицателните мнения и действия обаче не остават настрана. Въпроса е, използвали ли са прекомерна сила войниците? Този въпрос е повдигнат, когато според очевидци двама от терористите хвърлят оръжията и се предават. Те дори размахват през прозореца парче бял плат(заснето и видяно също от милиони зрители по света). Това обаче не спира командосите да ги изправят до стената и разстрелят. Един от заложниците разказва:
"Хванаха двамата терориста, изправиха ги до стената и ги разстреляха. Те просто искаха да довършат историята. Това им беше работата. Разбира се, възможно е терористите да са имали нещо в джобовете си, но в ръцете си те не държаха оръжие."
В разследването след случилото се, войник от SAS казва, че единият терорист се насочил да вземе оръжие, а другият държал граната в ръката си. Дали са верни твърденията им само може да гадем. Факт е, че в труповете на някои от терористите били открити по 27 куршума.
Единственият похитител, който оцелява и бива съден(осъден до живот), дължи спасението си на медиите около Иранското посолство. Към края на атаката той се мъчи да избяга, войник от SAS пробва да го дръпне вътре в сградата (и може би да довърши работата) но, след като вижда, че цял свят го гледа той се отказва.
След атаката Маргарет Тачър и съпругът и Денис Тачър посещават войниците в казармата им. Един от войниците споделя какво му е казал Денис Тачър по време на срещата.
"Силно се беше ухилил и каза, ' Оставихте едно от копелетата живо. Провалихме се в това отношение' "
Заключение
Каквото и да се каже за завършек то няма да промени истината. А тя е, че през годините SAS наистина са се доказали. Случаи, като обсадата на Иранското посолство само засилват изказаните суперлативи и градят вярата в звеното.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
